За книгата: година / Жак Маритен (1882–1973) е водещ представител на неотомизма – актуализирана версия на томизма, официалната философска доктрина на Завършил Сорбоната, през 1914 г. избран за професор по история на съвременната философия в Католическия институт в Париж. година по-късно Станислас (1915–1916) започва работа в колежа. През 1913 г. публикува работата си „Бергсонова философия“, през 1919 г. организира кръжок за изучаване на томизма, чиито идеи са одобрени от видни представители на френската култура Ж. Руо, Ж. Кокто, М. Якоб, М. Шагал , Н. Бердяев . След края на Първата световна война Маритен пише следните произведения: „Изкуство и схоластика” (1920), „Антимодерност” (1922), „Размисли за разума и неговия живот” (1924), „Граници на поезията” (1926). ) и др. От 1927 до 1939 г. публикува трудове: “Ангелският лекар” (1930), “Религия и култура” (1930), “За християнската философия” (1932), “Знание и мъдрост” (1935), “Интегрален хуманизъм”. ” (1936) и др. През 30-те години сътрудничи на Института по средновековни изследвания в Торонто и редица американски университети; през 1940–1945г живее и работи в САЩ, като е професор в Принстънския и Колумбийския университет и основаното от него Free Graduate School в Ню Йорк. В САЩ издава произведения: “Кредо” (1941), “През нещастието” (1941), “Мисълта на св. Павел” (1941), “Права на човека и естествен закон” (1942), “Християнство и демокрация” (1943), „Принципи на хуманистичната политика” (1944), „От Бергсон до Тома Аквински” (1944) и др. През 1945–1948 г. - посланик на Франция във Ватикана; през 1948–1960 г отново преподава в Принстънския университет. Заслугите на Маритен и влиянието му върху духовния живот на Съединените щати са отбелязани през 1958 г. чрез създаването на томисткия център на негово име в университета Нотр Дам в Индиана. През този период той пише: „Кратък трактат за съществуването и съществуващите неща“ (1947), „Значението на съвременния атеизъм“ (1949), „Човекът и държавата“ (1951), „Творческа интуиция в изкуството и поезията“ ( 1953), „Пътища към Бога“ (1953), „За философията на историята“ (1957), „Литургия и съзерцание“ (1959). От 1960 г. живее във Франция. През 1961 г. получава наградата на Френската академия за литература. Философията на културата на мислителя получава признание на Втория Ватикански събор, влиянието на неговите идеи се усеща в съборната конституция „За Църквата в съвременния свят“, Павел VI се позовава на трудовете му в ецикликата „За развитието на Нации” (1967). В последния период от живота му излизат следните произведения: „Философ в града” (1960), „Нравствена философия” (1960), „Тетрадка” (1965), „За милосърдието и човечността на Исус” (1967). ), „За църквата на Христос” (1970 г.) и др. Жак Маритен умира на 28 април 1973 г. в Тулуза.